ParvaNova (Ренета Първанова)
305 4433
8 июн. 2016 г., 22:38  

Клада 

  Поэзия
775 1 6

Клада

(от Минало - ограбеното и даденото)

 

Взряна стоя в наръч последен -

за Клада - чак до Горе опряна -

Небе, не пяло за мене молебен,

от Слънцата му нивга не сгряна.

 

За огрев - не, а в кеф. Богохулна!

Изгарям злото, което Си дал.

Миг преди да спася да се втурна -

Огън ще стана - даже от кал!

 

О кремък ще свитна -

скъп ремък от девствена кожа -

ивица, снета от мен за камшик

за дилижанса на оня Велможа,

който доставя първия Вик.

 

Вещица - вътре ще легна -

на свредел с хрущящия връх,

обладал ме в пумпален шемет -

миксерът, плиснал ме в кръв -

на стружки - от Хребет

                                 до Хребет.

 

Жрицата-болка, гълтаща огън -

в бясно дуенде - една анаконда,

увъртяна в пилона от Мощи -

в ритъм муден на нефтена сонда,

дълбала надолу, и още, и още…

 

Нестинарка в транс -

над жарава кръжи Оригами,

скроено от прасковен мъх,

дробовете ми - глухи тимпани

му отдават последния дъх.

 

ПърваНова

© Ренета Първанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Силве!
  • Каквото и да кажа, ще е малко! Поклон пред силата и перото ти, Рени!
  • Ели, благодаря ти! Присъствието ти в споделеността на моя свят ми е достатъчно и много ценно!
  • Винаги те чета, Рени, но се въздържам да коментирам, защото си много различна като начин на мислене и стил. В твоите стихове откривам някои тенденции на съвременната поезия и ти се радвам...
  • Младене, благодаря за чудесния ти коментар, Приятелю!

    Влад! Мерси, трогваш ме винаги!
  • Отново ме изумяваш с богатата си образност и с нестандартния си начин на писане, Рени! Бих те разпознал безпогрешно и без да си написала името си. Поздрав!
Предложения
: ??:??