Клада
Клада
(от Минало - ограбеното и даденото)
Взряна стоя в наръч последен -
за Клада - чак до Горе опряна -
Небе, не пяло за мене молебен,
от Слънцата му нивга не сгряна.
За огрев - не, а в кеф. Богохулна!
Изгарям злото, което Си дал.
Миг преди да спася да се втурна -
Огън ще стана - даже от кал!
О кремък ще свитна -
скъп ремък от девствена кожа -
ивица, снета от мен за камшик
за дилижанса на оня Велможа,
който доставя първия Вик.
Вещица - вътре ще легна -
на свредел с хрущящия връх,
обладал ме в пумпален шемет -
миксерът, плиснал ме в кръв -
на стружки - от Хребет
до Хребет.
Жрицата-болка, гълтаща огън -
в бясно дуенде - една анаконда,
увъртяна в пилона от Мощи -
в ритъм муден на нефтена сонда,
дълбала надолу, и още, и още…
Нестинарка в транс -
над жарава кръжи Оригами,
скроено от прасковен мъх,
дробовете ми - глухи тимпани
му отдават последния дъх.
ПърваНова
© Ренета Първанова All rights reserved.
