Клада
Заклеймяваш ме... осъждаш...
Нека пак да съм виновната...
Разпали ми кладата от неизкупени вини...
Изгори ме – грешна съм
и дяволска
в очите ти...
Предателски вярна...
Виновна съм, че си поисках истини.
За да ги имам, минах през лъжите -
а пътят ми към кладата е кратък...
Изпепели ме с мълчание
(сякаш веднъж съм възкръсвала...)...
Вещица съм... грешница...
Като веда съм зла (в сънищата ти)
Кладата гори...
Но запомни ме –
Угасналата клада става извор!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вени Николова Все права защищены
