prashinka (Вени Николова)
28 40
16 сент. 2007 г., 23:23

Клада 

  Поэзия
544 0 3

Заклеймяваш ме... осъждаш...


Нека пак да съм виновната...


Разпали ми кладата от неизкупени вини...


Изгори ме – грешна съм


и дяволска


в очите ти...


Предателски вярна...


Виновна съм, че си поисках истини.


За да ги имам, минах през лъжите -


а пътят ми към кладата е кратък...


Изпепели ме с мълчание


(сякаш веднъж съм възкръсвала...)...


Вещица съм... грешница...


Като веда съм зла (в сънищата ти)


Кладата гори...


Но запомни ме –


Угасналата клада става извор!!

© Вени Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??