prashinka (Вени Николова) prashinka (Вени Николова)
28
16 sept 2007, 23:23

Клада

  Poesía
712 0 3

Заклеймяваш ме... осъждаш...


Нека пак да съм виновната...


Разпали ми кладата от неизкупени вини...


Изгори ме – грешна съм


и дяволска


в очите ти...


Предателски вярна...


Виновна съм, че си поисках истини.


За да ги имам, минах през лъжите -


а пътят ми към кладата е кратък...


Изпепели ме с мълчание


(сякаш веднъж съм възкръсвала...)...


Вещица съм... грешница...


Като веда съм зла (в сънищата ти)


Кладата гори...


Но запомни ме –


Угасналата клада става извор!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вени Николова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0