prashinka (Вени Николова) prashinka (Вени Николова)
28
16 sept 2007, 23:23

Клада

  Poesía
711 0 3

Заклеймяваш ме... осъждаш...


Нека пак да съм виновната...


Разпали ми кладата от неизкупени вини...


Изгори ме – грешна съм


и дяволска


в очите ти...


Предателски вярна...


Виновна съм, че си поисках истини.


За да ги имам, минах през лъжите -


а пътят ми към кладата е кратък...


Изпепели ме с мълчание


(сякаш веднъж съм възкръсвала...)...


Вещица съм... грешница...


Като веда съм зла (в сънищата ти)


Кладата гори...


Но запомни ме –


Угасналата клада става извор!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вени Николова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0