16.09.2007 г., 23:23 ч.

Клада 

  Поезия
584 0 3
Заклеймяваш ме... осъждаш...
Нека пак да съм виновната...
Разпали ми кладата от неизкупени вини...
Изгори ме – грешна съм
и дяволска
в очите ти...
Предателски вярна...
Виновна съм, че си поисках истини.
За да ги имам, минах през лъжите -
а пътят ми към кладата е кратък...
Изпепели ме с мълчание
(сякаш веднъж съм възкръсвала...)... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вени Николова Всички права запазени

Предложения
: ??:??