29 июн. 2016 г., 20:42

Кладенец е сърцето ми

465 2 4

 

Не е моя работа какво си имал,
но двойно моя е да ти поискам всичко,
летиш като подхвърлена паричка
и трябва да се срещна с твойто име.
Протегната до дъжд ще те докосна,
не е моя работа какво си имал,
а ти ще бъдеш малкият помощник -
сипи дъгата в малка капка милост.
И нека е сълзица на живота ми,
да падна и изчезна с вечерта,
ще бъдем двама вечно там -
в мечтата да намеря котва
или бряг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...