Не е моя работа какво си имал,
но двойно моя е да ти поискам всичко,
летиш като подхвърлена паричка
и трябва да се срещна с твойто име.
Протегната до дъжд ще те докосна,
не е моя работа какво си имал,
а ти ще бъдеш малкият помощник -
сипи дъгата в малка капка милост.
И нека е сълзица на живота ми,
да падна и изчезна с вечерта,
ще бъдем двама вечно там -
в мечтата да намеря котва
или бряг.
© Йоана All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
