Не е моя работа какво си имал,
но двойно моя е да ти поискам всичко,
летиш като подхвърлена паричка
и трябва да се срещна с твойто име.
Протегната до дъжд ще те докосна,
не е моя работа какво си имал,
а ти ще бъдеш малкият помощник -
сипи дъгата в малка капка милост.
И нека е сълзица на живота ми,
да падна и изчезна с вечерта,
ще бъдем двама вечно там -
в мечтата да намеря котва
или бряг.
© Йоана Всички права запазени