thedac (Димитър Драганов)
873 1129
26 нояб. 2018 г., 08:52

Кладенец на реалността 

  Поэзия » Гражданская
522 6 9

България тихо загина, момче!
Да беше отново велико се бѝла!
В епоха, в която лъвът не реве,
прелива с тъгата в очите си Рила!

Душата си скрила и стрила страха,
остана без лято и ято от песни…
Лицата ни в сила фучат и гърмят,
а вън се излива смълчаната есен.

Куршумът е грозен, опасен и зъл,
макар да танцува на валс и сона̀та.
Двубоят се води открит, на чакъл…
И рефер отново е клетият вятър…

България тихо загина, момче…
Изпита и суха, направо се свлече,
и в слепите длани на смело дете,
„Обичам те, чедо!“, за сбогом изрече.

© Димитър Драганов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви! Радвам се за провокираните емоции. Ще дойде краят на тази безнадеждност...
  • Изключително! Силни аплодисменти!
  • Разплака ме! Боже!
  • Тук си звън на събуждаща камбана! България има нужда от своите нови будители, Митко, дано и други млади хора застанат зад знамето на поетичното ти слово!
  • Харесах и вдъхновението и смелостта с която си казал истината!Браво!
  • Толкова болезнено откровение, но вярвай,не губи надежда!
  • "„Обичам те, чедо!“, за сбогом изрече." !!! Силно!!!
  • Димитър, ти си бъдещето на България! Дано има повече млади хора като теб, за да бъде светло бъдещето на нашата мила родина!
  • Димитре, поздравявам те за смелостта открито да заявиш своята позиция!
    Със стихотворения като твоето се пише история!
Предложения
: ??:??