Кладенец на реалността
България тихо загина, момче!
Да беше отново велико се бѝла!
В епоха, в която лъвът не реве,
прелива с тъгата в очите си Рила!
Душата си скрила и стрила страха,
остана без лято и ято от песни…
Лицата ни в сила фучат и гърмят,
а вън се излива смълчаната есен.
Куршумът е грозен, опасен и зъл,
макар да танцува на валс и сона̀та.
Двубоят се води открит, на чакъл…
И рефер отново е клетият вятър…
България тихо загина, момче…
Изпита и суха, направо се свлече,
и в слепите длани на смело дете,
„Обичам те, чедо!“, за сбогом изрече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
