Кланица

20 авг. 2024 г., 10:04

Поэзия » Гражданская

136 0 0

Студен, ръждив ченгел,
забит на думите в плътта.
Виси сърдит, превзел
надежда, воля и мечта.

Сега табу е честното,
свободно слово. Съдено,
пребивано и хулено,
заплашвано безумно то.

Но... времето от нас е бременно
със истина, която
издига се в зората песенно
над гнилото ни блато!

Кланица

Свързани произведения

Комментарии

Предложения