Кланица

20.08.2024 г., 10:04 ч.

Поезия » Гражданска

132 0 0

Студен, ръждив ченгел,
забит на думите в плътта.
Виси сърдит, превзел
надежда, воля и мечта.

Сега табу е честното,
свободно слово. Съдено,
пребивано и хулено,
заплашвано безумно то.

Но... времето от нас е бременно
със истина, която
издига се в зората песенно
над гнилото ни блато!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Кланица

Свързани произведения

Коментари

Предложения