11 февр. 2008 г., 16:45

Класическо 

  Поэзия
480 0 4

Класическо. С вкус на метал

и изпечена глина

преглътнах.

Изписах стените със креда

(за теб им разказвах),

за хвърчилото (пъстрото),

безпощадно свалено във ада ти

(с милувки-куршуми)

и думи,

и... толкова.

Издълбах си с отвертка целувки

(по пантите)

да напомнят,

че мога и там да го пускам

(хвърчилото... в ада ти).

И си легнах.

На пода.

Подслушвах (не плаках).

Класическо.

В розово.

© Ася Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви за коментарите,а под "класическо" имах предвид,че "картинката" е класическа (иронично),него го няма и лирическата пак е сама.Може би не съм избрала точното опеделение,щом не става ясно какво имам предвид.Благодаря,че го казахте.
  • Наистина! По-нестандартно, отколкото класическо,
    но затова пък.....страхотно!
  • Страхотен стих!!!
    Поздравления!!!
  • Съвсем не ми прозвуча - Класическо, но ме очарова!

    Поздрав!
Предложения
: ??:??