Класическо. С вкус на метал
и изпечена глина
преглътнах.
Изписах стените със креда
(за теб им разказвах),
за хвърчилото (пъстрото),
безпощадно свалено във ада ти
(с милувки-куршуми)
и думи,
и... толкова.
Издълбах си с отвертка целувки
(по пантите)
да напомнят,
че мога и там да го пускам
(хвърчилото... в ада ти).
И си легнах.
На пода.
Подслушвах (не плаках).
Класическо.
В розово.
© Ася All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
