Класическо. С вкус на метал
и изпечена глина
преглътнах.
Изписах стените със креда
(за теб им разказвах),
за хвърчилото (пъстрото),
безпощадно свалено във ада ти
(с милувки-куршуми)
и думи,
и... толкова.
Издълбах си с отвертка целувки
(по пантите)
да напомнят,
че мога и там да го пускам
(хвърчилото... в ада ти).
И си легнах.
На пода.
Подслушвах (не плаках).
Класическо.
В розово.
© Ася Todos los derechos reservados