9 мар. 2019 г., 22:41

Клавишите на вятъра 

  Поэзия » Любовная
743 7 6

 

Понякога те чувам като мисъл
и с мислите ми тихо си говориш.
Лъчите пеят в топлите си нишки,
заплитат за сълзите ни отвори.

 

Открехвам ги и виждам свобода,
облечена е в облаци и изгрев.
Немисленото искам да ти дам
и слънцето от вятъра подгизва.

 

Старинни струни, восъчни морета
и пламък горе - капнала въздишка,
небето - с дъжд луната си обрекли
да пали в нас усмихнати вълнички.

 

Затварям всичко - чувам тишина,
пианото от прах е бяло-черно.
Днес утрото ме топли, но вина
наричам този опит да прогледна...

 

Мечтите къпят плахо светлините,
а с чувствата гласът ти сякаш спори.
Горя под сенки хладни и политам
преди да сме си спомнили пороя.

 

Понякога сънувам в полунощ...
но все по-често с теб будувам луда.
Какво ли тъмнината влажна носи,
дали е този пламък чуден?...

 

Ти моят вик за помощ към света ни
ще бъдеш чак до края на вселената.
За теб издирвам пламнала врата
към дом обвиван в сън столетия...

© Йоана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Разкошно е!
  • Нежно и красиво! Поздравления, Йоана!
  • Отново се връщам към това стихотворение. Прочетох го безброй пъти. За мен то е идеал за поезия. Най-силната поетична творба, която съм прочел в този сайт, откакто съм негов член. Толкова естествено и непорочно поднесено, и същевременно с една неподправена деликатност.
  • Много е хубаво! Много!
  • Клавишите на вятъра докоснати от мъката на душата.
  • Отново си сътворила възвишено и изтъкано от неподражаема образност стихотворение, Йоана. Невероятно силна интимна лирика, изкристализирала в редове като:

    "Понякога те чувам като мисъл и с мислите ми тихо си говориш.
    Лъчите пеят в топлите си нишки, заплитат за сълзите ни отвори...
    Понякога сънувам в полунощ...но все по-често с теб будувам луда.
    Какво ли тъмнината влажна носи, дали е този пламък чуден?...
    Ти моят вик за помощ към света ни ще бъдеш чак до края на вселената.
    За теб издирвам пламнала врата към дом обвиван в сън столетия..."

    Щастливец е онзи, за когото са предназначени тези съкровени редове. Най-големият щастливец! Приеми моя поклон за сътворената поезия!
Предложения
: ??:??