Клавишите на вятъра

9.03.2019 г., 22:41 ч.

Поезия » Любовна

680 7 6

Понякога те чувам като мисъл
и с мислите ми тихо си говориш.
Лъчите пеят в топлите си нишки,
заплитат за сълзите ни отвори.

Открехвам ги и виждам свобода,
облечена е в облаци и изгрев.
Немисленото искам да ти дам
и слънцето от вятъра подгизва.

Старинни струни, восъчни морета
и пламък горе - капнала въздишка,
небето - с дъжд луната си обрекли
да пали в нас усмихнати вълнички.

Затварям всичко - чувам тишина,
пианото от прах е бяло-черно.
Днес утрото ме топли, но вина
наричам този опит да прогледна...

Мечтите къпят плахо светлините,
а с чувствата гласът ти сякаш спори.
Горя под сенки хладни и политам
преди да сме си спомнили пороя.

Понякога сънувам в полунощ...
но все по-често с теб будувам луда.
Какво ли тъмнината влажна носи,
дали е този пламък чуден?...

Ти моят вик за помощ към света ни
ще бъдеш чак до края на вселената.
За теб издирвам пламнала врата
към дом обвиван в сън столетия...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ЦвететоБ (Цветето Б.)

2019-09-16T17:37:13+03:00

Разкошно е!
Соларе (Румяна Друмева)

2019-03-12T06:59:37+02:00

Нежно и красиво! Поздравления, Йоана!
vega666 (Младен Мисана)

2019-03-12T01:18:06+02:00

Отново се връщам към това стихотворение. Прочетох го безброй пъти. За мен то е идеал за поезия. Най-силната поетична творба, която съм прочел в този сайт, откакто съм негов член. Толкова естествено и непорочно поднесено, и същевременно с една неподправена деликатност.
goblenka (Маргарита Ангелова)

2019-03-10T07:20:33+02:00

Много е хубаво! Много!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2019-03-10T06:41:22+02:00

Клавишите на вятъра докоснати от мъката на душата.
vega666 (Младен Мисана)

2019-03-10T00:10:34+02:00

Отново си сътворила възвишено и изтъкано от неподражаема образност стихотворение, Йоана. Невероятно силна интимна лирика, изкристализирала в редове като:

"Понякога те чувам като мисъл и с мислите ми тихо си говориш.
Лъчите пеят в топлите си нишки, заплитат за сълзите ни отвори...
Понякога сънувам в полунощ...но все по-често с теб будувам луда.
Какво ли тъмнината влажна носи, дали е този пламък чуден?...
Ти моят вик за помощ към света ни ще бъдеш чак до края на вселената.
За теб издирвам пламнала врата към дом обвиван в сън столетия..."

Щастливец е онзи, за когото са предназначени тези съкровени редове. Най-големият щастливец! Приеми моя поклон за сътворената поезия!