10 авг. 2010 г., 12:36

Клеопатра

1.2K 0 6

Декорът догаря
в чашата на живота
отпит от пустинята
изравяща плътта

от водопадите ù...
и покълва в нощта
като дива роза

разцъфваща в Луната...

се потапя в тишина
от тайните на Богиня
разлистили Лика ù...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милен Пеев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Виждам, че ти харесва тук, Ронда!
  • Не, Белла - просто е написано с много любов и нищо повече от това, което е достатъчно!
  • Благодаря ти, Стеле!
  • Красив!
  • Тръпката се изцежда
    бавно от стрелката
    спираща в междуизпълвани
    пробождания на липсата й...
    в един зов...
    от тънката й
    жадна линия
    на извитата й
    периферия
    до изгарящия изгрев
    за да я има...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...