Aug 10, 2010, 12:36 PM

Клеопатра

1.2K 0 6

Декорът догаря
в чашата на живота
отпит от пустинята
изравяща плътта

от водопадите ù...
и покълва в нощта
като дива роза

разцъфваща в Луната...

се потапя в тишина
от тайните на Богиня
разлистили Лика ù...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милен Пеев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Виждам, че ти харесва тук, Ронда!
  • Не, Белла - просто е написано с много любов и нищо повече от това, което е достатъчно!
  • Благодаря ти, Стеле!
  • Красив!
  • Тръпката се изцежда
    бавно от стрелката
    спираща в междуизпълвани
    пробождания на липсата й...
    в един зов...
    от тънката й
    жадна линия
    на извитата й
    периферия
    до изгарящия изгрев
    за да я има...

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...