10.08.2010 г., 12:36 ч.

Клеопатра 

  Поезия » Бели стихове
920 0 6

Декорът догаря
в чашата на живота
отпит от пустинята
изравяща плътта

от водопадите ù...
и покълва в нощта
като дива роза

разцъфваща в Луната...

се потапя в тишина
от тайните на Богиня
разлистили Лика ù...

© Милен Пеев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Виждам, че ти харесва тук, Ронда!
  • Не, Белла - просто е написано с много любов и нищо повече от това, което е достатъчно!
  • Благодаря ти, Стеле!
  • Красив!
  • Тръпката се изцежда
    бавно от стрелката
    спираща в междуизпълвани
    пробождания на липсата й...
    в един зов...
    от тънката й
    жадна линия
    на извитата й
    периферия
    до изгарящия изгрев
    за да я има...
  • Благодаря ти, мило!

    В миналото бях египетска принцеса
    сега съм слънчева жена
    неусетно мислите ми ме подеха
    и отведоха до теб далече настрана......
Предложения
: ??:??