10 мар. 2009 г., 09:30

Клетка

1.1K 0 4

Този свят ми омръзна.
По Божествено луд!
В него аз мръзна...
и в мене е студ.

Този свят натежава
над стъклени клепки.
И душата ми – болна,
гърчи се в клетки...


И на света му омръзнах.
Сякаш съм лепкава. Кал.
Изплю ме. Замръзнах.
Господ ме е продал...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Свобода Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!
    Благодаря ти Дидо
  • всеки изпитва понякога същите чувства, но освен в мига трябва да вярваме в бъдещето !
  • Всичко е пред теб!
    Поздрави, Свобода.
  • Поздрави, искрице! Без коментар! Много силен стих! Продължавай, но не се отчайвай от света! Живота е пред теб! Успех!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....