Mar 10, 2009, 9:30 AM

Клетка

  Poetry
1.1K 0 4

Този свят ми омръзна.
По Божествено луд!
В него аз мръзна...
и в мене е студ.

Този свят натежава
над стъклени клепки.
И душата ми – болна,
гърчи се в клетки...


И на света му омръзнах.
Сякаш съм лепкава. Кал.
Изплю ме. Замръзнах.
Господ ме е продал...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свобода All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви!
    Благодаря ти Дидо
  • всеки изпитва понякога същите чувства, но освен в мига трябва да вярваме в бъдещето !
  • Всичко е пред теб!
    Поздрави, Свобода.
  • Поздрави, искрице! Без коментар! Много силен стих! Продължавай, но не се отчайвай от света! Живота е пред теб! Успех!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...