10 mar 2009, 9:30

Клетка

  Poesía
1.1K 0 4

Този свят ми омръзна.
По Божествено луд!
В него аз мръзна...
и в мене е студ.

Този свят натежава
над стъклени клепки.
И душата ми – болна,
гърчи се в клетки...


И на света му омръзнах.
Сякаш съм лепкава. Кал.
Изплю ме. Замръзнах.
Господ ме е продал...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Свобода Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!
    Благодаря ти Дидо
  • всеки изпитва понякога същите чувства, но освен в мига трябва да вярваме в бъдещето !
  • Всичко е пред теб!
    Поздрави, Свобода.
  • Поздрави, искрице! Без коментар! Много силен стих! Продължавай, но не се отчайвай от света! Живота е пред теб! Успех!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...