10.03.2009 г., 9:30

Клетка

1.1K 0 4

Този свят ми омръзна.
По Божествено луд!
В него аз мръзна...
и в мене е студ.

Този свят натежава
над стъклени клепки.
И душата ми – болна,
гърчи се в клетки...


И на света му омръзнах.
Сякаш съм лепкава. Кал.
Изплю ме. Замръзнах.
Господ ме е продал...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Свобода Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!
    Благодаря ти Дидо
  • всеки изпитва понякога същите чувства, но освен в мига трябва да вярваме в бъдещето !
  • Всичко е пред теб!
    Поздрави, Свобода.
  • Поздрави, искрице! Без коментар! Много силен стих! Продължавай, но не се отчайвай от света! Живота е пред теб! Успех!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...