15 сент. 2012 г., 04:00

Клетница

832 0 0

Глава навела, в дъжда сама стои,

някой кибрит в краката ù метна.

Дали са  капки, или блестят сълзи?

Тежи ù нещо на душата клетна.

С ръце премръзнали кибрита взе,

Клечка, втора, трета гасне вече.

Но приказка това не е.

Небето в краката ù се свлече!

Очи затвори и за миг видя,

сцена чудна  в тъмнината.

Дъжд, но този път от светлина

и усмивки хиляди в тълпата.

Очи отвори, нещо случило се беше,

клечката последна, стиснала в ръка,

силно под дъжда гореше!

Хората със смаяни лица,

не я подминаваха в този миг,

спираха се  в дъжда,

следяха с трепет нежния ù лик.

Очите силно стисна пак,

цветя в краката ù лежаха.

Отвори ги отново - мрак,

прогарян бе от светлината.

На следващия ден дете

намерило премръзналото тяло.

Пръснало се бе това сърце,

но усмивка имало лицето бяло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кати Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...