Глава навела, в дъжда сама стои,
някой кибрит в краката ù метна.
Дали са капки, или блестят сълзи?
Тежи ù нещо на душата клетна.
С ръце премръзнали кибрита взе,
Клечка, втора, трета гасне вече.
Но приказка това не е.
Небето в краката ù се свлече!
Очи затвори и за миг видя,
сцена чудна в тъмнината.
Дъжд, но този път от светлина
и усмивки хиляди в тълпата.
Очи отвори, нещо случило се беше,
клечката последна, стиснала в ръка,
силно под дъжда гореше!
Хората със смаяни лица,
не я подминаваха в този миг,
спираха се в дъжда,
следяха с трепет нежния ù лик.
Очите силно стисна пак,
цветя в краката ù лежаха.
Отвори ги отново - мрак,
прогарян бе от светлината.
На следващия ден дете
намерило премръзналото тяло.
Пръснало се бе това сърце,
но усмивка имало лицето бяло.
© Кати Петкова Все права защищены