15.09.2012 г., 4:00

Клетница

837 0 0

Глава навела, в дъжда сама стои,

някой кибрит в краката ù метна.

Дали са  капки, или блестят сълзи?

Тежи ù нещо на душата клетна.

С ръце премръзнали кибрита взе,

Клечка, втора, трета гасне вече.

Но приказка това не е.

Небето в краката ù се свлече!

Очи затвори и за миг видя,

сцена чудна  в тъмнината.

Дъжд, но този път от светлина

и усмивки хиляди в тълпата.

Очи отвори, нещо случило се беше,

клечката последна, стиснала в ръка,

силно под дъжда гореше!

Хората със смаяни лица,

не я подминаваха в този миг,

спираха се  в дъжда,

следяха с трепет нежния ù лик.

Очите силно стисна пак,

цветя в краката ù лежаха.

Отвори ги отново - мрак,

прогарян бе от светлината.

На следващия ден дете

намерило премръзналото тяло.

Пръснало се бе това сърце,

но усмивка имало лицето бяло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кати Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...