Клетва

Ще те прибера
в черупка от рапан
и така ще те запазя,
дланта ще бъде твоето легло,
устата ми чаршафа…
да не се отчупи огледалото
и някое парче да падне в теб.
Да не би отвънка някой бяс,
яхнал призори луната,
кръвта ти да съсири
и да спре дъхът ти,
вместо в мен да капе
със сапфири…
Ще те побера
в черупка от рапан.
Но само с твоя воля.
дланта ми ще подбуди
плам,
ако ли не ще те
разголя…
ще те поставя нежно там,
близо до водата,
на поляната къде от срам
червенеят днес цветятя,
та ако те погали полъх
непознат и с него затанцуваш,
с потапянето след това, тя да те
пречисти…
Разтворена е мойта длан,
ако се уплашиш от мъглите,
ела във нея гол и сам,
тя ще те покрие.