12 сент. 2024 г., 17:45

Клетвен ден

402 0 0

Подавам ти ръка с усмивка,

а ти прошепваш остани.
И зная, че съм днес щастливка,
с широко греещи очи.

 

Потрепва алената рокля
по тялото като вълна,
а слънцето росата стопля 
и плиска златна светлина.

 

Изпращам огненото лято
и стъпките стаили дъх.
Сребро в косите вместо злато, 
изкачва всеки своя връх.

 

Прегръщам пулса на зората,
свидетелка на клетвен ден.
Посрещам воя на вълната
и тя потъва в моя плен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...