Sep 12, 2024, 5:45 PM

Клетвен ден

  Poetry » Love
389 0 0

Подавам ти ръка с усмивка,

а ти прошепваш остани.
И зная, че съм днес щастливка,
с широко греещи очи.

 

Потрепва алената рокля
по тялото като вълна,
а слънцето росата стопля 
и плиска златна светлина.

 

Изпращам огненото лято
и стъпките стаили дъх.
Сребро в косите вместо злато, 
изкачва всеки своя връх.

 

Прегръщам пулса на зората,
свидетелка на клетвен ден.
Посрещам воя на вълната
и тя потъва в моя плен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...