Пролетта тръгна по пустите улици
в ръцете с цъфнало клонче надежда.
Вятърът вплете в косите и́ люляци.
От гнездото малко птиче поглежда.
Закачливо намигна вятърът палав,
да разроши нечии коси пожела си.
В миг той застина, отпусна се вяло.
Нямаше никой… и сам заигра се.
Дъжд заваля. Пречистващ душите.
Отми всяка болка, всяка нелепа беда.
Заискриха в капките, нови мечтите
и се спусна цветна дъга над света. ...