Клонче надежда
Пролетта тръгна по пустите улици
в ръцете с цъфнало клонче надежда.
Вятърът вплете в косите и́ люляци.
От гнездото малко птиче поглежда.
Закачливо намигна вятърът палав,
да разроши нечии коси пожела си.
В миг той застина, отпусна се вяло.
Нямаше никой… и сам заигра се.
Дъжд заваля. Пречистващ душите.
Отми всяка болка, всяка нелепа беда.
Заискриха в капките, нови мечтите
и се спусна цветна дъга над света.
Отново душата ми задъхано срича
и в пустите улици се плахо оглежда.
Видя как по тях пролетта се затича
в ръцете с цъфнало клонче надежда.
Нека е пролетно приятно! 
