И днес съм клоуна.
Редя забрава.
Играя домино
със стара слава.
Умрях на сцената.
Сега живея.
Смехът, арената,
кръвта по нея...
Разсмивах хората.
Защо да плачат?
Бе дъжд умората,
смехът - палачът.
Сега съм никакъв.
Не, клоун в парка
пред слънце прихнало
в една шишарка.
© Милена Филипова Все права защищены