4 сент. 2008 г., 07:07

Клоун 

  Поэзия » Философская
689 0 2

И днес съм клоуна.

Редя забрава.

Играя домино

със стара слава.

 

Умрях на сцената.

Сега живея.

Смехът, арената,

кръвта по нея...

 

Разсмивах хората.

Защо да плачат?

Бе дъжд умората,

смехът - палачът.

 

Сега съм никакъв.

Не, клоун в парка

пред слънце прихнало

в една шишарка.

 

© Милена Филипова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??