4.09.2008 г., 7:07 ч.

Клоун 

  Поезия » Философска
633 0 2

И днес съм клоуна.

Редя забрава.

Играя домино

със стара слава.

 

Умрях на сцената.

Сега живея.

Смехът, арената,

кръвта по нея...

 

Разсмивах хората.

Защо да плачат?

Бе дъжд умората,

смехът - палачът.

 

Сега съм никакъв.

Не, клоун в парка

пред слънце прихнало

в една шишарка.

 

© Милена Филипова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??