11 мар. 2025 г., 13:37

Клоун

296 0 0

Зрителю, не гледай изумен
носът ми кръгъл и червен,
на клоун това е позволено,
лицето ми в болка е калено.

 

Загледай се ти в усмивката,
под носа червен извивката,
зъбите ми бели, подредени,
огледала са на лица засмени.

 

Огледай шапката ми смешна,
ухилена до болка безутешна.
В нея няма никаква хармония,
нали буен вятър вечно гони я.

 

Вятърът безспирно нас ни вее
и клоун много трудно ще успее
да остане дълго неподвижен,
гледащ в теб с лик загрижен.

 

Грижите си крием в цветовете,
в спектакъла са бронята ни те.
Бурен смях наоколо щом има,
насериозно някой да се взима?

 

Клоун съм играещ по манежа,
оставил зад кулисите копнежа
за един мирен и достоен свят -
радост и тъга там да се обединят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...