Клоун

Зрителю, не гледай изумен
носът ми кръгъл и червен,
на клоун това е позволено,
лицето ми в болка е калено.

Загледай се ти в усмивката,
под носа червен извивката,
зъбите ми бели, подредени,
огледала са на лица засмени.

Огледай шапката ми смешна,
ухилена до болка безутешна.
В нея няма никаква хармония,
нали буен вятър вечно гони я.

Вятърът безспирно нас ни вее
и клоун много трудно ще успее
да остане дълго неподвижен,
гледащ в теб с лик загрижен.

Грижите си крием в цветовете,
в спектакъла са бронята ни те.
Бурен смях наоколо щом има,
насериозно някой да се взима?

Клоун съм играещ по манежа,
оставил зад кулисите копнежа
за един мирен и достоен свят -
радост и тъга там да се обединят.