Клоунът
Във фургона на цирка стои
клоунът стар и грима си рисува.
Всички бръчки старателно скри,
знае той всяка колко му струва.
Всяка нощ със засмяно лице
пред тълпата от хора танцува,
на децата подава ръце,
с младостта той се още ръкува.
Щом утихне и всички заспят,
бавно маха носа и косата,
коленете болят ли болят,
старостта му наднича в душата.
Черни вади по бяло лице
пак се стичат издайно горещи.
Как да скрие туй болно сърце?
В тъмнината догарят две свещи.
Във фургона надникна деня,
Клоунът стар на леглото лежеше,
със усмивка без грим на уста,
на смъртта във прегръдките спеше!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Георгиева Все права защищены
