Клоунът
Във фургона на цирка стои
клоунът стар и грима си рисува.
Всички бръчки старателно скри,
знае той всяка колко му струва.
Всяка нощ със засмяно лице
пред тълпата от хора танцува,
на децата подава ръце,
с младостта той се още ръкува.
Щом утихне и всички заспят,
бавно маха носа и косата,
коленете болят ли болят,
старостта му наднича в душата.
Черни вади по бяло лице
пак се стичат издайно горещи.
Как да скрие туй болно сърце?
В тъмнината догарят две свещи.
Във фургона надникна деня,
Клоунът стар на леглото лежеше,
със усмивка без грим на уста,
на смъртта във прегръдките спеше!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
