Във фургона на цирка стои
клоунът стар и грима си рисува.
Всички бръчки старателно скри,
знае той всяка колко му струва.
Всяка нощ със засмяно лице
пред тълпата от хора танцува,
на децата подава ръце,
с младостта той се още ръкува.
Щом утихне и всички заспят,
бавно маха носа и косата,
коленете болят ли болят,
старостта му наднича в душата. ...