25 апр. 2010 г., 18:15

Ключът

711 1 0

Когато затръшвате ядно врата,

не бързайте в миг да изхвърляте ключа.

Днес вятърът скита се сам по света,

защото това не успя да научи.

 

С връвчица от спомени - лоши, добри -

ключето привързва ви пак към вратата

и стъпките често, най-неволно дори,

в посоката тръгват, до болка позната.

 

Зад тая врата е частица от вас

лъч от мечтата ви звезден и чуден,

капки надежда в нерадостен час,

вяра и порив, внезапно събуден,

 

и сянка от тъмната ваша страна,

стрелички отровни на завист и злоба,

сто късчета ярост и грозна вина,

мъст, безразличие, жестока прокоба.

 

Душата ви цяла зад тази врата

бяла и черна е. Какво да се прави...

Душата безсмъртна била... Суета!

Ключето за нея недейте забравя!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...