Когато затръшвате ядно врата,
не бързайте в миг да изхвърляте ключа.
Днес вятърът скита се сам по света,
защото това не успя да научи.
С връвчица от спомени - лоши, добри -
ключето привързва ви пак към вратата
и стъпките често, най-неволно дори,
в посоката тръгват, до болка позната.
Зад тая врата е частица от вас
лъч от мечтата ви звезден и чуден,
капки надежда в нерадостен час,
вяра и порив, внезапно събуден,
и сянка от тъмната ваша страна,
стрелички отровни на завист и злоба,
сто късчета ярост и грозна вина,
мъст, безразличие, жестока прокоба.
Душата ви цяла зад тази врата
бяла и черна е. Какво да се прави...
Душата безсмъртна била... Суета!
Ключето за нея недейте забравя!
© Нина Чилиянска Всички права запазени