Когато затръшвате ядно врата,
не бързайте в миг да изхвърляте ключа.
Днес вятърът скита се сам по света,
защото това не успя да научи.
С връвчица от спомени - лоши, добри -
ключето привързва ви пак към вратата
и стъпките често, най-неволно дори,
в посоката тръгват, до болка позната.
Зад тая врата е частица от вас
лъч от мечтата ви звезден и чуден,
капки надежда в нерадостен час,
вяра и порив, внезапно събуден, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up