Ключът
Светът се промени. Не му се сърдя.
Завърта се все по-егоистично.
Туптят сърца уж живи, пълнокръвни,
но някак уморени да обичат.
Минават хора призрачно и тихо
по шарената уличка ”Надежда”.
Едно дете невинно се усмихва,
но никой, никой него не поглежда.
Дърветата цъфтят безумно рано.
Една ръка от клоните им къса.
Черешов цвят наивно пита: ”Мамо,
сега дали ще мога да възкръсна?”
Приятели, на теб до вчера верни,
залостват си вратите... Глас надига
поредната любов несподелена,
но за молитви време не достига.
Светът се промени... A не приемам
с реалността примирие да сключа!
Едно дете усмихнато ме гледа...
В сърцето му Надеждата е. Ключът.
Павлина Соколова
30.01.2019 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
