18 сент. 2011 г., 00:06

Книгата на мъртвите

673 0 0

Книгата на мъртвите

 

Книгата на мъртвите разтварям
и врата към незнайното отварям.
Незнайна среща със Смъртта

имам нейде във нощта.


В царството на мъртвите навлизам
и по стълбата на вечността слизам.
Пустота и мрак навред царят.
Самота и тишина навсякъде пълзят.


Черни сенки от мрака излизат.
Духове древни отдолу излитат.
Студ и мрак душата ми оплитат
и в сърцето ми бавно навлизат.


Последно дихание от устата ми излиза
и в царството на мрака духът ми навлиза.
Повява вятъра на самотата
и обгръща нежно ми душата.


Събуждам се от повея студен
и Смъртта е далече от мен.
Затварям древната книга в тишината
и Животът изпълва ми душата.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристиан Александров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...