Sep 18, 2011, 12:06 AM

Книгата на мъртвите

  Poetry
669 0 0

Книгата на мъртвите

 

Книгата на мъртвите разтварям
и врата към незнайното отварям.
Незнайна среща със Смъртта

имам нейде във нощта.


В царството на мъртвите навлизам
и по стълбата на вечността слизам.
Пустота и мрак навред царят.
Самота и тишина навсякъде пълзят.


Черни сенки от мрака излизат.
Духове древни отдолу излитат.
Студ и мрак душата ми оплитат
и в сърцето ми бавно навлизат.


Последно дихание от устата ми излиза
и в царството на мрака духът ми навлиза.
Повява вятъра на самотата
и обгръща нежно ми душата.


Събуждам се от повея студен
и Смъртта е далече от мен.
Затварям древната книга в тишината
и Животът изпълва ми душата.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристиан Александров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...