18 sept 2011, 0:06

Книгата на мъртвите

  Poesía
672 0 0

Книгата на мъртвите

 

Книгата на мъртвите разтварям
и врата към незнайното отварям.
Незнайна среща със Смъртта

имам нейде във нощта.


В царството на мъртвите навлизам
и по стълбата на вечността слизам.
Пустота и мрак навред царят.
Самота и тишина навсякъде пълзят.


Черни сенки от мрака излизат.
Духове древни отдолу излитат.
Студ и мрак душата ми оплитат
и в сърцето ми бавно навлизат.


Последно дихание от устата ми излиза
и в царството на мрака духът ми навлиза.
Повява вятъра на самотата
и обгръща нежно ми душата.


Събуждам се от повея студен
и Смъртта е далече от мен.
Затварям древната книга в тишината
и Животът изпълва ми душата.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристиан Александров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...