Книгата на мъртвите
Книгата на мъртвите разтварям
и врата към незнайното отварям.
Незнайна среща със Смъртта
имам нейде във нощта.
В царството на мъртвите навлизам
и по стълбата на вечността слизам.
Пустота и мрак навред царят.
Самота и тишина навсякъде пълзят.
Черни сенки от мрака излизат.
Духове древни отдолу излитат.
Студ и мрак душата ми оплитат
и в сърцето ми бавно навлизат.
Последно дихание от устата ми излиза
и в царството на мрака духът ми навлиза.
Повява вятъра на самотата
и обгръща нежно ми душата.
Събуждам се от повея студен
и Смъртта е далече от мен.
Затварям древната книга в тишината
и Животът изпълва ми душата.
© Кристиан Александров Todos los derechos reservados