18.09.2011 г., 0:06

Книгата на мъртвите

670 0 0

Книгата на мъртвите

 

Книгата на мъртвите разтварям
и врата към незнайното отварям.
Незнайна среща със Смъртта

имам нейде във нощта.


В царството на мъртвите навлизам
и по стълбата на вечността слизам.
Пустота и мрак навред царят.
Самота и тишина навсякъде пълзят.


Черни сенки от мрака излизат.
Духове древни отдолу излитат.
Студ и мрак душата ми оплитат
и в сърцето ми бавно навлизат.


Последно дихание от устата ми излиза
и в царството на мрака духът ми навлиза.
Повява вятъра на самотата
и обгръща нежно ми душата.


Събуждам се от повея студен
и Смъртта е далече от мен.
Затварям древната книга в тишината
и Животът изпълва ми душата.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Александров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...