22 мая 2012 г., 20:17

Книгите

591 0 3

Книгите са светли тайни.

Те ни мамят упорито

с тях по друмища незнайни

да достигнем до звездите.

 

Книгите са древни ракли

със съкровища. Бездънни.

И живота като факли

осветяват ни. Да съмне

 

във душите ни човешки,

да ни заблестят сърцата,

да забравим всички грешки,

да усетим свободата.

 

Книгите ни шепнат тихо

за любов и чувства вечни.

Омагьосват ни със стихове

и ни правят по-сърдечни.

 

Книгите са морски фарове,

блеснали в безлунни нощи.

От ума човешки дарове,

страшно нужни ни все още...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...