May 22, 2012, 8:17 PM

Книгите

  Poetry » Other
585 0 3

Книгите са светли тайни.

Те ни мамят упорито

с тях по друмища незнайни

да достигнем до звездите.

 

Книгите са древни ракли

със съкровища. Бездънни.

И живота като факли

осветяват ни. Да съмне

 

във душите ни човешки,

да ни заблестят сърцата,

да забравим всички грешки,

да усетим свободата.

 

Книгите ни шепнат тихо

за любов и чувства вечни.

Омагьосват ни със стихове

и ни правят по-сърдечни.

 

Книгите са морски фарове,

блеснали в безлунни нощи.

От ума човешки дарове,

страшно нужни ни все още...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...