22.05.2012 г., 20:17

Книгите

583 0 3

Книгите са светли тайни.

Те ни мамят упорито

с тях по друмища незнайни

да достигнем до звездите.

 

Книгите са древни ракли

със съкровища. Бездънни.

И живота като факли

осветяват ни. Да съмне

 

във душите ни човешки,

да ни заблестят сърцата,

да забравим всички грешки,

да усетим свободата.

 

Книгите ни шепнат тихо

за любов и чувства вечни.

Омагьосват ни със стихове

и ни правят по-сърдечни.

 

Книгите са морски фарове,

блеснали в безлунни нощи.

От ума човешки дарове,

страшно нужни ни все още...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...