5 дек. 2007 г., 11:54

Книжке, моя

3.4K 0 16

По повод откриването на Зимния панаир на книгата с пожеланието децата ни по-често да посягат към нея.

 

С колко трепет аз те разтварям,

с колко обич аз те чета,

с колко радост по твойте пътеки,

мила книжке, напреде вървя.

 

Ти ми сочиш пътеките нови,

към които стреми се света.

Ти ме водиш с героите твои,

ти ме учиш що е добро.

 

Мила книжке, моя другарке,

мое слънце и мои мечти,

аз със тебе съм толкоз богата -

знанието ти ми дари.

 

Мила книжке, целувам те нежно,

моя книжке, прегръщам те аз,

пък другарче, от тебе по-вярно

нивга няма да имам си аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Дюлгерова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...