Код – „Безверие”

Не трябваше да идваш помежду ни –

моя безпомощност да те убия.

Ще трябва да ни заличат тайфуни

и най-накрая щях да те открия.

Да ти създам оръжието безпогрешно,

с което да убиеш любовта

и я захвърлиш в счупения дрешник,

преди отново да те навестя.

Тогава без задръжки ти да стреляш,

уж в моето премерено сърце,

но вместо него - твойто да умериш

и гневната ти кръв да изтече.

Кога ще ни пречистят бури и раздели?

Черни облаци пак в мен трещят

и аз преминал всякакви предели,

не мога, няма връщане назад.

Ще те убия – моя последна невинност,

моя наивност за доброта.

От нашта дебилна взаимност

ще открия по всичко стрелба.

Но вяра как се убива?

Как се убива надежда, любов?

На живота спиралата крива

кодира куршум в шифъра нов.